Андроидски мисли

Какво не е наред с мен? Защо когато трябва да изпиша вежди, аз избождам очите? Сякаш когато дойде моментът да направя някое решение не съм аз, а нещо друго взема контрола над съзнанието ми. В последствие осъзнавам какво съм казал и какво е трябвало да кажа, какво наистина мисля, но е късно, твърде късно понякога…

Нима събрах толкова чернилка през годините, че сега само нощта ме приветства, че крилете ми се отдавна катранено черни, ноктите зловещо извити, а очите змийски? Нима вече не мога да бъда Светъл, а само Тъмен? Любовта е сила велика, но понякога нещо се обърква и силата отива там където не трябва. Трябва да опитам пак да съм Светъл. Иначе ме чака Сумракът…

Акулата също може да плаче
и сълзи се стичат по страните й
но акулата живее във водата
и никой не вижда сълзите й…

Един ден, както тъй си седим съвсем вкупом и най-вкупом разговаряме за нашите птичи работи, ни хрумна да почнем да играем. Всеки от нас избира по едно врабче и почнахме да играем помежду си. Аз си избрах Ю. Тц., защото и Ю. Тц. ме избра. Докато си играхме, ние си направихме съвсем ново гнездо, чис-тичко, спретнато, Ю. Тц. го помете и като продължихме да си играем в гнездото, ние лека-полека го напълнихме с яйца.

Джиф, искаш ли да продължим да си играем?, попита ме Ю. Тц. и аз казах: Разбира се, как да не искам. Тогава, каза Ю. Тц., аз ще легна в гнездото да мътя яйцата, а ти ще обикаляш около гнездото важно-важно и ще ми носиш от време на време по някоя и друга муха, а сутрин, ако не те мързи, може да слизаш до реката и да ми носиш и по малко вода в перушината си.

Как да не искам!, казах аз и веднага почнах да обикалям около гнездото, ама с такава важност, че ако ме погледне човек три пъти, ще падне на колене пред мене и аз пак няма да отстъпя от важността си. Като си давам важност покрай гнездото, хвърлям по едно око и на другите врабци. И те също си придават голяма важност, особено пък Чир, щото на него и важността му е на заден ход. Там даже и до утре да падаш на колене, Чир няма да те забележи, ами както върви с важността си на заден ход, ще те прегази, без да му мигне окото.

Йордан Радичков, “Ние, врабчетата”

Ю. Тц. ще ме избереш ли?

Бисери щастие и любов понякога
животът ни поднася
но гледаме ги ние
с поглед уморен и затворен

Копнее душата ни за тях
но страх държи затворени нашите очи
и те превръщат се в прах
а когато прогледнем, прахта по устните горчи

Ти беше моят бисер, моят ангел
свалил крилете си за мен
за да дари на човека поглед свел
бисери от щастие, нощ и ден

Но уплашен и нервяващ
на допира твой, така нежен
стъпках аз крилете в калта
и бисерите дадох на прахта

Сега блуждая безцветно из света
търсейки път към теб, за да му върна цвета
горчивата прах от своите устни да отмия
времето бяга пред мен, но аз не мога да го открия

Моля те, прости на човека плах
затова, че си е позволил да изпита страх
от онова, що не е познавал
към което уж се е стремял, а всъщност е бягал…

04.08.2009г., Черноморец

Бях в Богота и чаках да дойде една моя приятелка. Бях влюбен, беше преди много-много години. Чаках цели три дни. Бях гладен, но не смеех да изляза за храна, да не би тя да дойде, а мен да ме няма. И тогава, на третия ден се почука…
Спуснах се по стария коридор, но вън на слънчевата улица нямаше никой. Само една пеперуда отлиташе.
Питър Кери