Песента Fade to black кръжи постоянно в главата ми. Аз лично смятам текста, както и мелодията на песента за гениални. Може би просто твърде много се вписват в мен. Life, it seems will fade away…да, животът бавно или бързо отшумява, избеднява на фона на всичко останало и не можем да го спрем. Който намерил смисъл в цялата работа - намерил, който не е - да е. Getting lost within myself, nothing matters no one else…да правя и това губя себе си чрез себе си. Мисли бясно прехвърчат от медиатор към неврон и обратно и изразът “мислеща торба с вода” оправдава смисъла си. Ята от “ами ако”-та, “какво ли щеше да е” и други екзотични представители на фауната ме заливат и аз не мога да им избягам. Аз съм човек, който живее в миналото си подобно на пеперуда, която в още гъсеница, но за разлика от нея аз не мога да престъпя прага на страховете си и не мога да си направя пашкула, който ще ме превърне в пеперуда. Свикнал съм да гриза кротко листата около мен и не мога да спра да го правя. Те така или иначе ще пораснат пак, колкото и да ги ям, а междувременно другите гъсеници ще минават покрай мен, какавидират и скоро след това литват в небето.

Аз…не мога, а може би и не искам да се отърся от това положение. Иска ми се просто нещата да станат по-прости. Не, че ще станат но въпреки това ми се иска. Искам отново да съм като безгрижно дете. Не искам да мисля за това, за онова, че няма пари, че имало криза, не искам да чувам сърцето си и то все още да спи дълбоко…


Изглежда животът ще избледнее
Отдалечевайки се ден след ден
Губя се вътре в себе си
Нищо и никой няма значение вече
Загубих желанието си да живея
Просто няма какво повече да дам
Няма нищо друго и за мен
Необходим ми е краят за да се освободя

Нещата не са такива каквито бяха
Нещо изчезна от мен
Чувствам се смъртно изгубен, това не може да е истина
Не издържам повече ада, който чувствам
Празнотата ме изпълва
Докато не започна да агонизирам
Тъмнината в мен ме изпълва
Аз бях себе си, но вече не

Никой освен мен не може ме спаси, но вече е късно
Вече не виждам защо въобще да опитвам

Вчера изгледа така сякаш никога не го е имало
Смъртта ме приветства топло, сега просто ще ви кажа довиждане…


Много отдавна не се бях чувствал толкова безполезен и ненужен. Иска ми се утрешния ден да започне без мен.

SOAD - Chop Suey

Из един сайт за вицове:

“Всеки път когато открия смисъл на живота го сменят”.

Хъ-хъ-хъ…

dPain/dt

Преди години бях млад и глупав. Натрупах известно количество години, но си оставам все така глупав. Ще ми се иска да напиша още, но освен едно многозначително хех, не се сещам какво. Няма смисъл, така или иначе моите мисли са вече само за моя консумация. Хех…

« Previous Entries